РАЗГЛОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разединявам, отделям една от друга съставните части, елементи на нещо, обикн. уред, машина и под. Противоп. сглобявам. Птичкин разглобява машината. Къде е повредата? Отново я сглобява. Сл. Македонски, ЕЗС, 100. Той го свари със запретнати и изцапани с масло ръце да разглобява и чисти пушката си. Й. Йовков, ПК, 23. Милчо се интересуваше от радиотехника, по цели часове сглобяваше и разглобяваше радиоапарати и транзистори. А. Михайлов, ДП, 11. Цяла седмица Златан не се отдели от оръдието си. .. След всяко учение оставаше сам да го почисти, бършеше дълго и старателно с омаслени парцали и най-малките му части, разглоби грижливо механизмите и ги намаза с нова, чиста смазка. П. Вежинов, ВР, 76-77. разглобявам се, разглобя се страд. Колкото един локомотив повече се разглобява и сглобява, толкова повече той се разваля, разстройва се. РД, 1950, бр. 268, 3.

РАЗГЛОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; разглобя̀ се св., непрех. 1. За уред, механизъм, предмет — мога да се разделям на съставните си части, елементи благодарение на специалната си конструкция. За неделя-две Тодор Лефтеров се почувствува в Михалци като у дома си. .. Залегна той да уреди и читалището. Поръча печат чак от Виена. Този печат се разглобяваше на пет части. Д. Марчевски, ДВ, 56.

2. Прен. За предмет — разпадам се на части, на парчета. Корпусът на парахода така силно заскърца, сякаш всеки момент щеше да се разглоби. Г. Белев, КВА, 331. Стоичко пак завъртя брадвата. .. Над Стоичковия двор се зави тъмен облак от разтревожени и изплашени щърци и с ужас се завъртя над треперещите върхове на върбата, дето тръпнеха и се разглобяваха от сътресението дванайсет гнезда. Елин Пелин, Съч. II, 12. Бащата се размърда тежко и столът под него изскърца, като че ли се разглобяваше. Кр. Велков, СБ, 68. Главата ѝ бръмчеше, всичките ѝ стави гаче се разглобяваха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 37.

3. Прен. Разг. За човек — силно се изтощавам и преуморявам от физическо натоварване и чувствам болка по тялото си. Разглобих се от работа, цял ден чистя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)