РАЗГЛОБЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да бъде разделян, разглобяван на съставните части, елементи, от които е направен; сглобяем. Корпусните мебели могат да бъдат разглобяеми и неразглобяеми, преносими, вградени и т. н. Д. Лалев и др., НМП, 139. Според устройството си плъзгащите лагери се делят на неразглобяеми и разглобяеми. Маш. IХ кл, 110. Скелетът на гаража се състои от пет разглобяеми рамки, направени от леки тръби. ВН, 1961, бр. 2979, 4. Кофражистът Тодор Кънчев е въвел нов метод на поставяне кофраж без пирони и с разглобяеми конструкции. РД, 1950, бр. 142, 1.