РАЗГНЕВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е обзет от гняв; ядосан. В бездната долу водите клокотеха и се разбиваха в огромните каменни късове, нахвърляни сякаш от ръката на някой разгневен циклоп. Ем. Манов, БГ, 38. Разгневеният Стоичко с дива наслада продължаваше да върти брадвата. Елин Пелин, Съч. II, 12. Едва когато разгневеният клисар размаха ръце пред лицето му, Вардарски насочи към него пламналото си око и повече от ръкомаханията му и по сърдитото му лице разбра какво искаше от него църковният служител. Д. Талев, ПК, 49. — Кочо, моля ти се, кажи ми какво ти се е случило? — умолявах аз разгневения до полуда приятел. Ал. Константинов, БГ, 82. В това време на улицата се мярна жената на Младен. Може би идваше към кооперацията, но като видя тия едри разгневени мъже, току сви по пряката уличка. Ст. Даскалов, БМ, 37-38. Разгневената царица заповядала да му отсекат главата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 131.
2. За очи, поглед — който изразява гняв, яд. А там на Олимп в златния си трон / .., / изтръпна, Зевсе, ти. / Нечакан ужас те смути, / и в буйно пламналия небосклон / отправи поглед разгневен. Хр. Смирненски, Съч. I, 96. Когато в душата ми тръпне съмнение / и в погледа ми се изпули страхът — / аз виждам как твоите очи разгневени / наливат в очите ми куража си твърд. Хр. Радевски, П, 122.