РАЗГНЕВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разгневен. — От самия ти гняв проличава истината, ваша милост, — каза свещеник Кордецки, — но ти прибери тия скъпоценности, понеже пресветата Дева не може да приеме нещо, което ѝ се подарява при разгневеност, макар и с основание. Д. Икономов, П I (превод) [еа].