РАЗГНЕВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разгневя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам гняв у някого; ядосвам. — Обикновено, майко, в време на война стават неща, които могат да разгневят человека. Ст. Ботьов, К (превод), 125. — Ей, хора, тая беда за вас е малко! .. пропихте се и разгневихте бога. Елин Пелин, Съч. I, 76. Всяка строга дума, която му казваше учителят, го ожесточаваше и разгневяваше. Л. Каравелов, Събр. съч. I [еа]. Жителите на Тир му проводили пари и храна, но са отрекли да го пуснат в града си. Туй разгневило гордия цар и той са решил с сила да влезе в града. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 44.
РАЗГНЕВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разгневя̀ се св., непрех. Обзема ме гняв; ядосвам се. Фон Гайер се разгневи. Пак го бяха оставили да чака и да вечеря сам, без да се интересуват за него. Д. Димов, Т, 513. Няколко дни след тяхното преселване една от прасковите беше обрана. .. Полковникът се разгневи страшно. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа]. „Жените изменят на мъже, които заслужават това.“ В тази мисъл имаше оттенък на горчивина и примирение, на злорадство и пошлост и той се разгневи на себе си и на жената, и на пъргавия ѝ приятел. Ем. Манов, БГ, 36-37. Но Асен, вместо да се разгневи, усмихна се и го повика: „Добре, добре, ти си победителят, нека е твоя славата. Налейте му сега тоя шлем с преславско вино ..“, и го прости. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 9. Като не дошли въстаниците на помощ, Ботев се разгневил, дигнал юмруци и викнал: „Къде са тия измъчени робове, дето ни викаха да ги освободим?“ Д. Габе, МГ, 153. Не се сърди без нищо, и когато се случи да се разгневиш, не продумвай. Пч, 1871, кн. 1, 16.