РАЗГОВО̀РКА ж. Разг. 1. Приятен разговор; раздумка. Понякога седнете с приятел на маса, поръчате си по чашка вино и мезе и започнете сладка разговорка. Г. Краев, Ч, 217. В тяхната къща имаше винаги гости, идваха и млади, и стари на разговорка, за съвет. Е. Огнянова, НШ, 173. Събрали са се стари другари в тиха разговорка да си припомнят смешните случки, старите битки и да се понасмеят един на друг. Н. Хайтов, КПВ [еа]. В разговорката той рядко взима участие, но насмешливо поглежда разпалените спорещи глави и сегиз-тогиз вметва кратко изречение или афористична мисъл. ВН, 1960, бр. 2610, 4. В това време между дърветата се показаха и други търговци, дойдоха при нас и ни наобиколиха. И аз им разправих необикновените си патила и страдания .. Цяла нощ прекарах с тях в приказки и разговорки. Св. Минков, ПШ, 132. Нещо като да го мъчеше, като че се страхуваше, да не би да изпусне нещо изведнъж, с кое би обърнал наште весели разговорки на плач. Ил. Блъсков, ДБ, 27. След това седнахме около масата и аз, който всякога бях водач на разговорките и покровител на веселостта в такива случаи, .., мълчах и не внимавах на никого. Св. Миларов, СЦТ, 138.
2. Човек, с когото може да се поговори, да се размени приказка, да се поприказва. Ангел, .., всяко лято пращаше момиченцето си при нея и тя цяла година го чакаше тоя един месец, когато ще си има разговорка в къщи. ЛФ, 1977, бр. 1, 4. — Ще ни бъдеш дружина и ние на теб разговорка. Няма сам да се сакълдисваш из пътя. Г. Манов, КД, 87. // Животно или предмет, на когото човек говори, когато е сам, самотен. — Ей, хора… овчар ли изпращаме ние, питам ви, баш овчар ли изпращаме в горите тилилейски? Хайде влизайте! Да не мислите вие, че е лесна нашта… под дъжда, под слънцето? Птичките ни са разговорка на нас и вълците. Н. Нинов, ЕШО, 40. Певецът изтри бликналата сълза и посегна за гъдулката си, утеха и разговорка в самотата и мъката му. М. Смилова, ДСВ, 41.