РАЗГОВО̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на разговорен. Чрез съзнателно, нарочно привнасяне на разговорност, .., се проявява стремежът не само да се рушат официалността, стереотипът и вестникарският шаблон, но и да се скъсява дистанцията, авторът да се доближи до неофициалното човешко общуване с цел да спечели читателски симпатии за собствената си позиция. БЕЛ, 1999, кн. 1 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)