РАЗГОВОРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който обича да разговаря, да приказва; приказлив, общителен, разговорлив. Такъв беше той — странен. Ту буйно-весел и разговорчив, ту мрачен и недостъпен. Цв. Ангелов, ЧД, 31. Върнаха се в Топола. Богдан още трепереше от гняв и стискаше челюсти, но Мирчо се показа много разговорчив. К. Петканов, Х, 91. На всички направи впечатление, че от деня на облога старият контрабандист омекна, стана по-общителен, по-разговорчив и по-сговорчив. Г. Караславов, ОХ IV, 362. Ана Федотовна е сериозна, не много разговорчива жена. Н. Фурнаджиев, МП, 61.