РАЗГОДЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от разгодявам и от разгодявам се; разгодявка. Противоп. сгодяване1, годявка, сгодявка. Всички важни решения, особено от интимен, съдбоносен характер, като женене на младите, повторно женене на вдовици, разгодяване и подобни, се решаваха от рода. Ив. Хаджийски, БДНН II, 31. — Не, скрих от нея, както и за разгодяването на сестра ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 172.