РАЗГО̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разголвам и от разголвам се. Това беше зловеща гротескна сцена, в която тоя умен, даровит, възрастен мъж, стигнал до дъното на това пиянско разголване, придобиваше въпреки всичко някакъв трагичен облик. К. Константинов, ППГ, 324. Негодуващи слова на един горчиво обиден, разкрития на неправди и фаворизация, разголване с безпощадна критика на една действителност, която тогава ми бе неизвестна. М. Кремен, Б, 173.