РАЗГО̀ЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разголя като прил. 1. За част от човешкото тяло — който не е покрит с дреха, облекло; оголен, заголен. Николина седеше накрай леглото, с дръпнати високо над колената поли; левият ѝ разголен крак беше метнат върху десния. Г. Райчев, ЗК, 57. Бенковица дигна мършавата си, разголена ръка и бавно се прекръсти. Д. Талев, ПК, 193. Единият му ръкав беше съблечен и около разголеното му рамо имаше превръзка. Й. Йовков, ЧКГ, 200. Привикналите гребци мълчаливо продължаваха безконечните си равномерни дръпанета на лопатите, със свалени горни дрехи и разголени гърди. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77. Върху разголените му гърди се мяташе едно просто желязно разпятие. Д. Димов, ОД, 195.
2. За човек — който е останал с много малко дрехи, който е почти съблечен; разсъблечен. Султанът погледна най-старото от джуджетата, .., усмихна му се сдържано и прехвърли по навик очи на разголените одалиски, които се въртяха в кръг и танцуваха. Ст. Дичев, ЗС II, 665.
3. Прен. Който отчасти или напълно е загубил обичайното си покритие; оголен. А къщата вече се рушеше. .. През последните пролетни дъждове покривът бе протекъл, дървеният таван на една одая на горния кат бе набъбнал от влага, .., мазилката на една стена там бе паднала и се виждаха разголени тухли и греди. Д. Талев, ПК, 91. Полюшна се като да падне, но се опря на овчарската си тояга и се повлече към вратата. Мушна се вътре и що да види? Всичко разнебитено. През разголените греди наднича синьото небе. Ст. Даскалов, МЧ, 140-141. Светлината, посивяла, .., прониква от единия до другия край на тунела, лепи се по каменните зъби, .., по разголените скални жили. З. Сребров, Избр. разк., 215.