РАЗГО̀НВАМ, -аш, несв.; разго̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отстранявам, отдалечавам, изпъждам от някое място, територия много хора или животни; изгонвам, прогонвам, пропъждам. Горският Божин Врагов грабна карабината и отиде да разгони контрабандистите. Н. Хайтов, ПГ, 79. — Разгонете бунтовниците — казал царят на войската си. Л. Каравелов, Съч. V, 95. Като видяха, че на площада нямаше конна полиция, която можеше да ги разгони, стачниците се успокоиха и събраха мирно пред читалището. Д. Димов, Т, 287. Разгонвам ги [елените], ама те пак дохождат! Ст. Даскалов, ЕС, 123. Дядо Георги, .., се събуди и стана. .. Наметна някаква дреха и излезе да разгони кучетата. И. Петров, ПР, 10. С едно подскачане котката удушила седем-осем от зайчетата, а другите разгонила по дупките им. Т. Икономов, ЧПГ, 58.
2. Разпръсквам някакво множество от хора или животни, за да проправя път, да освободя пространство за придвижване на някого или на нещо. Това беше една мръсна рошава тълпа, която стражата с мъка разгонваше, за да даде път на меките, широки и скъпи коли. Г. Караславов, Избр. съч. V, 268.
3. Прен. С поведението си ставам причина хората около мен да се махнат, да напуснат мястото, на което сме заедно. — Ще запалиш къщата, Павле, ще разгониш децата да се скитат голи и боси. Ж. Колев и др., ЧБП, 136. ● Обр. Вятърът и студът разгониха твърде рано сбраните на Черни връх туристи, но при всичко това, всякой очевидец, догде е жив, ще помни панаира на Черни връх. Ал. Константинов, Съч., 96.
4. Прен. Отстранявам, съзнателно пренебрегвам, забравям неприятна, тревожна мисъл или мъчително, тъжно чувство; прогонвам, пропъждам, отпъждам. Жак се опитваше да разгони страха си и си казваше, че трябва не да трепереш, а да се радваш, защото тази работа е по-опасна и, значи, по-важна от предишната. Б. Райнов, ДВ, 283-284. Георги се клатушкаше като другарите си и все разгонваше умората от слабото тяло, защото се страхуваше да не ги свари утрото в низината. М. Яворски, ХСП, 291. Не, моя драга, не са отчайвай дотолкози; разгони от тебе тези черни мисли, които та мъчат. Т. Шишков, В, 13. Дайте вино / и ракия / .. / С вино жалба / ще разгоня. Ц. Церковски, Съч. I, 224. // За нещо — спомагам, допринасям за отстраняване, забрава на неприятна, тревожна мисъл или мъчително, тъжно чувство. Нейните шеги разгониха мъката на Велика и я накараха да се усмихне. К. Петканов, МЗК, 161. И спомените разгониха тревожните му мисли. .. Малка стаичка, потайно и уютно кътче. Марийка, разцъфнала като ружа от любов, .., гали ръката му. И. Петров, НЛ, 182-183.
5. За вятър — правя да се махнат облаци, мъгла; разпръсквам, разсейвам. Вятърът разгонваше облаците и над хоризонта се откриваше свежо, измито, ябълковозелено небе. К. Калчев, ЖП, 172. Тъмни облаци са се надвесили над града. Дано вятърът ги разгони. Д. Калфов, Избр. разк., 333. Подир пладне западен ветрец подухна, който разгони тук-там тъмната мъгла по ниските места, която се издигаше и слягаше към върховете на планината. З. Стоянов, ЗБВ II, 196.
6. За светлина, слънце — правя да се махне, да не съществува тъмнина, мрак, сянка и под.; разпръсвам, разсейвам. Нататък се усмихваше слънцето. Промъкваше се през бели облаци и ги разгонваше, като овчар — немирното си стадо. К. Петканов, СВ, 212-213. Слънцето се извъртя, разгони сенките от двора и загали лицето на бея. К. Петканов, ЗлЗ, 76. Чак когато слънцето разгони с огнените си лъчи грозните сенки на нощта, тя се прибра да подремне. П. Бобев, ГЕ, 93. Светлината на утрото разгони сенките на здрача. ● Обр. Денят разгонва с слънчев щик / стадата черни на нощта. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 56. разгонвам се, разгоня се страд.
◊ Майката (мамицата, мамичката, мамката) ще разгоня (разгоних) някому; фамилията <до девето коляно> ще разгоня (разгоних) някому. Разг. Грубо. Жестоко, грубо, безогледно ще се разправя (се разправих) с някого (в бъд. обикн. при закана). — Ти ме знаеш какъв съм и какво мога да направя, ако реша да си разчиствам сметките с някого. Фамилията му ще разгоня! К. Калчев, СТ, 147. А щом премята Селим хан и влашкия войвода, какво остава за нас? Майката ни ще разгони до ден с някоя от тия свои хитрини. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 147-148. — Ако се случи нещо с Марта, ще ви разгоня фамилията до девето коляно! Д. Петрунова, ГП [еа]. Разгонвам / разгоня фамилията (майката) на някого. Разг. Грубо. Причинявам неприятности на някого или го съсипвам с тежък труд, с непосилна работа. Разгонва ми фамилията с тази работа.