РАЗГРА̀БВАМ, -аш, несв.; разгра̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Само мн. и З л. ед. Мнозина или всички грабим, присвояваме незаконно и обикн. по насилствен начин изцяло някаква чужда собственост (пари, ценности и др.); заграбвам, ограбвам. Три дена и три нощи византийците разграбваха града. Д. Линков, ЗБ, 15. Той [Марко] на няколко пъти е загубвал цялото си богатство, ту от мор, ту арнаути и турци са разграбвали стоката му. Д. Талев, ЖС, 54. Близостта на българската столица изостри още повече алчността на тия скиталци и те чакаха по-скоро знак да я заемат с пристъп и разграбят. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 16. Селяните нападнали магазина и го разграбили. Дошла полиция, но заварила само опразнения магазин. Сл. Трънски, Н, 154.
2. Само мн. и З л. ед. Мнозина или всички вземаме или купуваме бързо всичко, което се предлага някъде. Всяка сутрин милиони нетърпеливи и разтреперани ръце .. разграбваха вестниците. А. Каралийчев, НЧ, 143. разграбвам се, разграбя се страд. Щом се явеше купувач, Солунчето натискаше върха на шапката и за миг дъното заприличваше на увита на кравай баница. Това се харесваше особено на младежите и шапките се разграбваха. Г. Белев, ПЕМ, 56-57.