РАЗГРА̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разграбвам и от разграбвам се. Дядо Нойко можа да извърши много добри неща за българите. На едни се пратиха децата да учат в Цариград, на други се спасяваха имотите от разграбване. Д. Немиров, Б, 17. Превзели го [магазина] с юруш, един истински грабеж на ръкавици, сатени, .. и дамски украшения. Едно истинско варварско разграбване. Ив. Вазов, СНЖ, 28. Новината, че тази нощ ще стане разграбването на инвентара и добитъка от стопанския двор, се разнесе из село с невероятна бързина. Ст. Марков, ДБ, 391. Неговата [на кърджалийството] главна цел било разграбването на градските центрове, където обирът бил плодоносен. В. Мутафчиева, КВ, 62.