РАЗГРАДЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разградя като прил. За двор, градина и под. — който е с махната, отстранена ограда. Една голяма сграда с разграден двор, това беше чифликът на Нониния баща. Всичко беше опустошено, разкъртено. Кл. Цачев, СШ, 110-111. В разградения училищен двор, обраснал с бурен и коприва, играят моите немирни ученици. Елин Пелин, Съч. V, 45. Вчера туриха запор на мястото на нашата изгоряла къща и на нашата разградена градина. Ще ги продава хаджи Гачо. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. Жената спря пред разградено дворче, около което тук-там стърчаха колове от поваления прогнил плет. Д. Марчевски, ДВ, 10. Самото село с нищо не се отличаваше от други добруджански села. Малко е — купчина овехтели къщи, разградени дворища без зеленина и без овошки. Й. Йовков, Разк. II, 212. Васил се откъсна, бързо остави пътя, пресече разградените лозя и се отправи към планината. Ст. Дичев, ЗС I, 483.
◊ Разграден двор. Място, където няма ред, законност, ограничения.