РАЗГРА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разграждам и от разграждам се. Свидетели сме на опити за разграждане на военната индустрия. Зора, 1992, бр. 19, 4.
2. Биохим. Процес, при който дадено вещество под влияние на топлина, светлина, кислород, ензим и др. се разпада на своите съставки, елементи или се преобразува в други вещества; разлагане. Енергията за поддържане на живота се получава чрез разграждане на веществата без участието на кислород. Биол. IХ кл, 1981, 33. Енергията, необходима за развитие и размножаване на вирусите, се набавя от разграждане на материалите на клетката, в която паразитират вирусите. Е. Головински, ВК, 56. Подобрява апетита [лукът], .., усилва отделянето на ферменти, участващи в разграждането на основните храни. Л. Петров и др., БНК, 101. Особено значение за практиката имат хидролизните процеси, които се извършват със сложните органични съединения — въглехидрати, белтъчини, мазнини и др. При хидролизата на тези вещества става разграждане на сложните им молекули. Хим. ХI кл, 1965, 65.