РАЗГРАНИЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгранича като прил. 1. Който се отделя от друг, други чрез ясно очертани граници; отделен, обособен. При ясно разграничените дворни пространства не се пораждат спорове между съседите.
2. Който се отделя от друг, други по своите характеристики, поради своите особености, специфики. Вечно зелена влажна тропична гора, .., джунгли — това са все имена, употребявани за строго разграничени географски области, които имат свои характерни особености. К, 1963, кн. 2, 1. Откъдето и да я оглеждаме, тезата за двата рязко разграничени периода [на Яворовото творчество] е фалшива теза. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.