РАЗГРЀБВАМ, -аш, несв.; разгреба̀, -ѐш, мин. св. разгрѐбах, св., прех. С гребане отхвърлям нещо на различни страни. Той бе решил да го търси в дома му, но като минаваше край стопанския двор, съвсем неочаквано го видя, че разгребва снега над ямите със силаж. Ст. Даскалов, СЛ, 446. За да обясни по-добре думите си, той размаха встрани ръце, като да разгребваше въздуха. О. Василев, ЗЗ, 42. Напред коридорът се стесняваше. Сега едва имаше достатъчно място да разпери лапите си [къртицата] и за всяко движение трябваше да разгребва спечената пръст. Л. Николов, К [еа]. разгребвам се, разгреба се страд.