РАЗГРО̀М м. 1. Пълно поражение (понякога съпътствано от унищожение) в сражение, битка, война и под.; разгромяване. Разгромът на турците при Виена имал положителни последици за засилване бунтовния дух на българите. ТВ І, 146. След разгрома на остготите хуните стигнали до Дунава. П. Петров, ОБД [еа]. Фронтът се пропука, а само след няколко дни всеобщото отстъпление се превърна в разгром. Ив. Илчев, БА [еа]. Богатият опит на българската армия очертава прилагането на няколко способа за разгром на противника. И. Криворов, ВИБА [еа]. На разсъмване, когато разгромът на врага вече бил неизбежен, от Малко Търново пристигнали турски подкрепления, които се явили в тила на въстаниците. Д. Кьосев и др., ИПВ [еа].
2. Насилствено прекратяване на бунт, въстание и под., обикн. с военна сила; потушаване, смазване, разгромяване. В една друга книга — „В темница“, .., Величков ни поверява .. своите лични страдания и патила след разгрома на Априлското въстание, в което бе зимал участие. СбЦГМГ, 207. Разгромът на Чипровското въстание прокудил далече от родния край хиляди българи. П. Чолов, ЧВ [еа]. В сцената с Бенковски намират израз покрусата, страхът и несигурността, породени от разгрома на бунта. ЛФор., 2001, бр. 18 [еа]. // Насилствено прекратяване на някаква обществено-политическа дейност, чрез масови арести, убийства, изселвания, забрани и др.; разгромяване. Очевидно през това време Апостолът е имал възможност да научи повече подробности около станалите разкрития, да добие по-пълна представа за разгрома на организацията. Ив. Унджиев, ВЛ, 303. Под „Софийската работа“ се разбира обира на турската поща, който извърши Димитър Общи и който доведе до разгрома на революционната организация и обесването на Левски. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа].
3. Прен. Сразяване, сломяване, постигане на пълно надмощие над опонент или противник (лице, партия и др.) при идеен сблъсък, конфликт, противопоставяне и под.; разгромяване. Това беше година на бурни събития, ..: политически разгром на опозицията и съд над нейните водачи. Ем. Манов, ДСР, 425. Като разбраха, че се очертава тотален разгром на изборите, десните започнаха война помежду си. С, 2006, бр. 4944 [еа]. И в тази обществена дискусия постигна разгром на политическия си опонент. // Прен. Загуба на морална опора, обикн. съпътствана от разочарования и отчаяние. Когато слезем на брега, под шикарните ризи, купени от някоя мръсна сергия, ние носим парцальосаните си души и се чудим как да прикрием своя душевен разгром. Н. Стефанова, ПД, 68.
4. Прен. Голяма загуба при състезание, мач и др. спортни игри; поражение, разгромяване. Мачът завърши с разгром за гостуващия отбор.
— Рус. разгром.