РАЗГРО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За сражение, битка, война и под. — който предизвиква, причинява разгром, поражение. Почти целия ден прекарах пред радиото — все очаквах да чуя за първите разгромни удари .., а съобщенията от Източния фронт идеха все по-тревожни и мрачни. Мл. Исаев, Н, 299. Там сред плодната зеленина / на лъки, от златен зной горени, / спомняха разгромната война / само хижите обезлюдени. Д. Дебелянов, С 1946, 66.
2. Прен. Който е с изобличаваща сила, с който се постига пълно надмощие при идеен сблъсък, конфликт, противопоставяне. В четвъртък един столичен всекидневник публикува разгромна статия срещу него. Банк., 2007, бр 22 [еа].
3. Прен. За загуба или победа при спортно състезание — който е свързан с голяма разлика в резултата на участвалите отбори. Въпреки разгромната загуба, треньорът не спря да хвали на пресконференцията футболистите си за желанието им за игра. Нов., 2006, бр. 215 [еа]. Разгромна победа.
РАЗГРОМЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разгромя като прил. 1. За войска и под. — който е претърпял пълно поражение (обикн. и унищожение) в сражение, битка, война; разбит. Спуснаха се към бреговете на Етъра беловласи старци, .., надойдоха млади буйни момчета, военачалници от разгромената войска на Иван Шишмана. А. Каралийчев, В, 154. Ханът включва в българската армия остатъците от разгромената вече аварска войска. Дем., 2001, бр. 142 [еа].
2. Който е унищожен, разрушен при военни действия. Наоколо — заглъхнали в тревата, полузарити окопи, разгромени германски бункери. А. Каралийчев, С, 145.
3. За бунт, въстание и под. — който е прекратен насилствено, обикн. с арести или убийства на организатори и участници; потушен, смазан. Кой знае колко века биха минали, докато разгроменото дело отново се съживи. Д. Габе, МГ, 195. Никаква „Марсилеза“ не би ме стреснала така, както хорът на варшавските бабички — преживели окупацията на Хитлер, разгроменото Варшавско въстание. ЛФор., 2001, бр. 34 [еа].
4. Прен. За лице, партия и др. — който е претърпял тежка, съкрушителна загуба в идеен сблъсък, конфликт, противопоставяне. Той ръководи своята разгромена партия, както и преди. Фак., 2003, кн. 2-3 [еа]. На мястото на разгромения съперник се появи нов. Т. Пейков, ЗБР [еа]. // Прен. Който е претърпял морално поражение; сломен, съсипан, съкрушен. Мълчаливо се изправи пред разгромения си баща. П. Вежинов, БГ, 210.
5. Прен. За отбор или спортист — който е претърпял загуба с голяма разлика в резултата при състезание, мач или др. спортни игри; разбит. Играчите от разгромения отбор излязоха с наведени глави.