РАЗГРОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разгромя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нанасям пълно поражение, разгром на противник в сражение, битка, война и под. Рано сутринта на 30 септември правителствените войски, снабдени с артилерия и подпомогнати от германски части, настъпили и след ожесточени сражения успели да разгромят въстаниците. Ист. V кл, 128. Малобройната, но много добре организирана армия на Цезар разгромила армията на Помпей и превзела Рим. Ист. V кл, 1980, 221-222. На Източния сектор нашата обсадна артилерия с кръстосан огън разгромява противника и го принуждава да замлъкне. ВИС, 2005, кн. 1 [еа]. Българските военачалници, разгромили врага на бойното поле, наистина са били храбри и талантливи. БВ, 2005, кн. 11 [еа].
2. С военна сила прекратявам бунт, въстание и под.; потушавам, смазвам. Като разгромили въстанието, турските орди плъпнали по селата. П. Вежинов, НБК 1981 [еа]. // Насилствено прекратявам някаква обществено-политическа дейност чрез масови арести, убийства, изселвания, забрани и др.
3. Прен. Постигам пълно надмощие над опонент или противник (лице, партия и др.) при конфликт, сблъсък, противопоставяне; побеждавам. Той събра за няколко месеца съвсем случайни хора в партия, която разгроми другите на изборите и получи властта. Кап., 2006, бр. 52 [еа].
4. Прен. Нанасям тежка загуба на противника с голяма разлика в резултата при състезание, мач и др. спортни игри; разбивам, побеждавам. Баскетболистите на „Левски“ разгромиха със 72:57 гостите. разгромявам се, разгромя се страд. Точното изпълнение на този план, .., позволи на отбора да отбележи само 43 точки, но те бяха достатъчни да се разгроми един уплашен противник. ВН, 1958, бр. 2243, 3.