РАЗГРОМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгромявам и от разгромявам се; разгром. Пристигаха дори жени доброволки, тръгнали на война за разгромяване на вражите войски. Д. Линков, ЗБ, 16. За по-дълго спряхме в село Винга, населено почти изключително с българи от Чипровци, избягали от родината си след разгромяването на въстанието преди 200 години. Г. Белев, КР, 59.