РАЗГРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; разгъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разгъ̀рнат, св., прех. 1. Правя нещо сгънато, свито или затворено да се изпъне, опъне, да се отвори; разгъвам, опъвам, разтварям. Противоп. сгъвам. Той разгърна писмото, прекара набързо пред очите си туй, което вече беше чел, и стигна до последните редове, към края. Й. Йовков, ЧКГ, 24. Станка взе колебливо пакетчето, завъртя го в ръцете си, защото не знаеше какво да го прави — да го разгърне ли, за да види какво ѝ дава свекърът, или да не го разгръща. Г. Караславов, ОХ, 445. — Дай сега да ти разгръщам. Тя хвана торбата и разтвори устата ѝ. Богдан се изправи да изсипе отсятото зърно. К. Петканов, Х, 61. — Кой си държи пари във външния джоб?! Ето — тя разгърна шлифера си, — тук майка ми заши парите, да не ги открадне някой, както ми откраднаха куфара. Бр. Мормареви, Л [еа].
2. В съчет. със същ. к н и г а, в е с т н и к и под. Отгръщам, отварям, разлиствам (книга, вестник и под.); разгъвам. Седнал на леглото, .., [Иванчо] разгръща машинално книгата и почва да чете. Ал. Константинов, Съч., 297. — Още малко, още малко — често си даваше кураж той, като сядаше със зачервени очи на масата и разгръщаше дебелите учебници. Д. Кисьов, Щ, 511. Някои четяха романи, други разгръщаха географските карти и се мъчеха да си спомнят нещо за мащабите. П. Вежинов, ДВ, 86. Сега вестниците се трупаха, той ги разгръщаше понякога и ги оставяше с чувство на безразличие и пустота. Г. Караславов, Избр. съч. I, 179-180. Огнянов разгърна брошурата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 78. Дядо Хаджия го изпреваря, изважда отнейде един свой измачкан тефтер, разгръща го, туря си очилата и почва да се рови в него. Т. Влайков, Пр I, 105. Разгърнах заинтригувано бележника. Р. Ралин, КТ [еа].
3. Отмествам, придвижвам встрани листа, клони и др., обикн. за да се отвори някакво пространство или за да се проследи, да се види нещо. Между дърветата ходеха с кошници мъже, жени и деца, разгръщаха клоните, но по стъблата нищо не се червенее. Сп. Кралевски, ВО, 95. Яна, .., разгръщаше шумата и преглеждаше лозата пръчка по пръчка. К. Петканов, СВ, 186. Когато тя се наведе и започна да разгръща тежките стъбла на доматите, .., той се завъртя, прекоси двора и излезе на улицата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 89.
4. В съчет. със същ. р ъ ц е. Изпъвам, разпервам встрани (ръце); разтварям, разгъвам. — Аз нищо не мога да проумея — извика той, като разгърна ръце в недоумение. Ив. Вазов, Съч. XI, 201. — Ще ме убивате ли? На, — той разгърна ръце, — убийте ме. Й. Йовков, ЧКГ, 135.
5. Воен. Разполагам войска, военна част и под. по протежение на бойната линия; развръщам, разгъвам. Немците вяло се придвижват към вътрешността на Русия, дори без да разгръщат войската си в боен ред. Дем., 2001, бр. 56 [еа]. Подпоручик Ефремов, разгърнал картечния взвод, започна бавно и методично настъпление. Д. Ангелов, ЖС, 608.
6. Прен. В съчет. със същ. к а ч е с т в о, с п о с о б н о с т, д а р б а, з а м и с ъ л, и д е я и под. Постигам пълна изява (на качество, способност и под.); развивам, разгъвам. Споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. Сега пред Неда разгърнах кулинарните си възможности с удесеторено вдъхновение. К. Топалов, Н [еа]. Младите хора ще имат възможност да разгърнат своите търсения и идеи.
7. Прен. В съчет. със същ. р а з к а з, п о в е с т в о в а н и е, т е м а и под. Излагам в пълнота, подробно; развивам, разгъвам. Спиридон разгръща разказа за ранната героична епоха. Н. Аретов, НМЛ [еа]. Ботев разгръща темата за непреодолимостта на страданието. БЕЛ, 2007, кн. 2 [еа].
8. Прен. Осъществявам в големи мащаби някаква дейност; развивам, разгъвам. Читалищата разгръщат широка културно-просветна дейност. ОФ, 1955, бр. 3446, 3. Тъй като икономиката все още продължаваше да е планова, новите структури изпитваха остър дефицит от суровини и стоки, за да разгърнат своята дейност. Кеш, 2001, бр. 14 [еа]. разгръщам се, разгърна се страд. След забраната на партиите в 1934 г. се разгръща още по-активна дейност по линия на масовите организации: читалища, спортни, въздържателни и туристически дружества. В. Проданов, ГОГК [еа]. Паралелно с основната се разгръща и една друга тема, която по-скоро допълва и завършва визията на просвещенците за човека като творец на съдбините си. ЛВ, 2001, бр. 34 [еа].
РАЗГРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; разгъ̀рна се св., непрех. 1. За нещо сгънато, свито, затворено (обикн. книга, вестник и др.) — отварям се; разтварям се, разгъвам се. Книгата падна на земята и се разгърна на изцапаната страница.
2. Воен. За войска, военна част и под. — подреждам се, разполагам се по протежение на бойната линия; развръщам се, разгъвам се. На 30 октомври 1912 г. българската армия се разгръща за настъпление срещу последната преграда към Цариград — Чаталджанската укрепена позиция. П. Константинов, ИБПФ [еа]. Корабите излизали на рейд, .. и се разгръщали в боен ред. А, 1978, кн. 37, 30. Жандармите се приближиха .., и преди да се разгърнат в линия за атака, само при вида им площадът се опразни. М. Христов, ИЕБ І-ІІ (превод) [еа].