РАЗГРЪ̀ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разгръщам и от разгръщам се; разгъване. Явленията, които предизвикали размирието, способствали за неговото разгръщане, но и за угасването му. В. Мутафчиева, КВ, 252. Всичко за Буцов беше ясно. Мястото на отряда, нанесено на картата, пътищата за обхождането му, линиите за разгръщане на силите, артилерията, пехотата, свръзките. М. Яворски, ХСП, 289.