РАЗГРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разгрѐя, -ѐеш, мин. св. разгря̀х, прич. мин. св. деят. разгря̀л, -а, -о, мн. разгрѐли, прич. мин. страд. разгря̀т, -а, -о, мн. разгрѐти и разгря̀н, -а, -о, мн. разгрѐни, св., прех. Разг. 1. Правя нещо да се затопли, загрее; стоплям, сгрявам. Заех се да разгрявам на огъня вкочанените си пръсти. В. Мутафчиева, ПП [еа].

2. Правя някого да се затопли с лечебна цел, обикн. с лекарства или разтривки; загрявам1, сгрявам. — Не се безпокой, бабо. Ще те разгрея и ще оздравееш.

3. За алкохол — предизвиквам стопляне, сгряване; сгрявам, сгорещявам, загрявам1. — Виното разгрява — каза кръстникът, .. и надигна шишето. Н. Кирилов, ПД, 98. разгрявам се, разгрея се страд.

РАЗГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; разгрѐя се св., непрех. Разг. 1. Ставам топъл; стоплям се, затоплям се, загрявам се, сгрявам се. Изпих още един вермут .. Започнах да се разгрявам вътрешно. П. Вежинов, Б, 8-9. Спускам се почти тичешком по деветдесетте и две стъпала, за да се разгрея, и излизам на улицата. Б. Райнов, ГН 1974 [еа].

2. Спорт. Раздвижвам се чрез леки упражнения и бягане, обикн. преди състезание или тренировка с цел да придобия по-голяма ловкост, бързина. Не разрешавам на треньорите, които работят в нашия клуб, да оставят децата сами да се разгряват. Док., 2007, бр. 10 [еа]. Състезателите направиха две обиколки на стадиона, за да се разгреят преди старта.


Източник: Речник на българския език (онлайн)