РАЗГУ̀ЛНО. Нареч. от разгулен. Нищо не пречеше на Дели Матея, .., да живее разгулно и разкошно, в неспирни пиршества. А. Христофоров, А, 155. Започнахме още по-разгулно да пилеем парите. Вл. Полянов, ДПР [еа].
