РАЗГЪ̀ЧКВАМ, -аш, несв.; разгъ̀чкам, -аш, св., прех. Диал. Разбутвам. Една цяла група пътни строители започна преди две години строежа на един път, разгъчка го, натрупа машини и материали и го заряза. Ст, 1964, бр. 940, 1. От злоба, от злъчка, / стори да разгъчка / правата народни. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 197. разгъчквам се, разгъчкам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)