РАЗДА̀ВАМ, -аш, несв.; разда̀м, раздадѐш, мин. св. разда̀дох, пов. разда̀й, разда̀йте, прич. мин. св. деят. разда̀л, св., прех. 1. Давам от нещо на много хора. И млади, и стари бяха излезли навън. .. раздаваха хляб на войниците с треперещи ръце и просълзени очи. Й. Йовков, Разк. ІІ, 118. На децата раздаде сухо грозде и леблебии. К. Петканов, Х, 84. — Даскале, .. чувам, че раздаваш пенсията си и хрантутиш сиромасите на ония, дето вирнаха глави срещу царя. А. Каралийчев, СР, 18. Щедър продавач раздава резенчета гъсточервена диня на дечурлигата. С. Северняк, ОНК, 129. На друго място раздаваха обуща. Н. Фурнаджиев, МП, 83. — Аз не съм намерил парите си на пътя, че да ги раздавам току-тъй! А. Гуляшки, МТС, 338. Раздала милостиня на бедните. И. Тачева, ЖПК [еа]. // Давам от нещо на много хора срещу пари, услуги и др. Младен бе захванал едно ново занятие — заловил се бе да раздава пари под лихва. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 196. Додето страните в процеса и адвокатите говорят, секретарят ще им рисува портретите и ще им ги раздава, .., срещу определена такса. Ал. Константинов, Съч., 145. Дружеството заработи добре, купуваха сол, въжа, коси, аби, вили и всякакви други стоки, които раздаваха на членовете на евтини цени. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Търговците закупуват суровия материал, раздават го на домакинствата за изработване. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. // Само св. В съчет. с членувано пряко допълнение. Давам всичко, цялото количество от нещо, докато свърши. Ния беше запазила много от бащината си покъщина, .. — Подбери, Ния, което ти е по-свидно, а другото раздай на сиромаси. Д. Талев, 511-512. Да остане на мене, ще им [на селяните] раздам земята на чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 178. Раздаде житото на бедните. Δ И тази година ще раздаде плодовете от овощната си градина на детските домове.

2. Давам на много хора хляб, жито или нещо друго за ядене на задушница и за помен. На другия ден погребаха Калина. .. Раздадоха на всички жито и пшеничена пита за „Бог да прости“. К. Петканов, МЗК, 231-232. Жените свариха жито и опекоха бели питки, за да раздадат помен за покойника. К. Калчев, ЖП, 323. Няма кой питка да разчупи и помен да му раздаде. Чудомир, Избр. пр, 292. По задушница раздаваха пшеница и пееха упокойни песни. Н. Райнов, ВДБ, 98.

3. Давам на всекиго от нещо, разпределям нещо между мнозина или всички. Тя бързаше да привърши учебната година, да раздаде свидетелствата на своите ученици и да се върне в София. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 124. Графът раздаваше картите. В. Геновска, СГ, 94. Раздадоха ни по една свещ на купе. Ал. Константинов, БГ, 25. — Ха раздайте всекиму по два листа. Ц. Гинчев, ГК, 73. Току-що бяха раздали униформите и младите момчета, .., опипваха панталоните, шапките. Д. Добревски, БКН, 13. Още не са ни раздали новото жито. Ст. Даскалов, БМ, 264. Работниците започнаха да напускат залата и да се трупат шумно в канцеларското помещение пред стаята на касиера, който раздаваше заплатите им. Д. Димов, Т 2000 [еа].

4. Давам на много хора нещо като награда за големи заслуги, успех и др. Командирът на полка лично раздаваше ордените. П. Вежинов, ВР, 56. Когато раздаваха наградите, той дойде да ме поздрави за успеха. П. Воденичаров и др., ИЧВП [еа]. Комисията вече заседава: / стипендии държавни ще раздава. Ем. Попдимитров, СР, 87.

5. Прен. Давам, възлагам на много хора работа, задача и др. — Ти кое искаш да играеш? И тебе татарин да те направим... Чакай другите роли да раздадем. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 22. Не знае ли той кой раздава сега службите? Чудомир, Избр. пр, 6.

6. Прен. В съчет. със същ. п р а в о с ъ д и е, п р а в д а, п р и с ъ д и и др. Съдя, наказвам хора по собствена преценка. Понякога хиподромът се превръщаше на съдебна зала и императорът раздаваше правосъдие от своя висок трон. А. Каралийчев, С, 82. Ти не раздаваш правда. Ти биеш с юмруци! И. Петров, МВ, 56. Князът седеше на своя широк дървен стол край стената, .. Седеше на него само когато приемаше пратеници, когато раздаваше милост и правосъдие или когато се съветваше със старейшините. П. Вежинов, ГА [еа]. Във всяка каза има по една чета, която обикаля, ходи, наказва, раздава правосъдие и отмъщение. П. Петров и др., М І [еа]. Д о р и н а: — Да, който е за смях и сам е с лоша слава, / той първи е готов присъди да раздава. А. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод), 157.

7. Прен. Разг. В съчет. със същ. в мн. Означава многократно извършване на действие по значението на съществителното, което засяга много хора или много пъти засяга едни и същи хора, напр. р а з д а в а м у д а р и — удрям много хора. Тогаз видях, че той караше отпреде си един куп вързани селяни, като продължаваше да раздава удари ту по тоя, ту по оня гръб. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 150. р а з д а в а м р и т н и ц и — ритам много хора. Той раздаваше ритници на всички посоки. Ив. Остриков, ОП, 30. р а з д а в а м ш а м а р и — удрям шамари на много хора, много пъти удрям шамари на някого. Мама едни шамари знае да раздава... Лоша работа. Г. Крумов, Т, 37. р а з д а в а м у с м и в к и — усмихвам се на много хора. Децата, .., наобиколиха баща си, който пръв път, вместо груби погледи или плесници, раздаваше им кротки усмивки. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 96. р а з д а в а м ц е л у в к и — целувам много хора. Най-напред вървеше важно / цирков клоун мустакат / и раздаваше целувки / на познат и непознат. Ив. Радоев, КХЛ, 8. р а з д а в а м н а к а з а н и я — наказвам много хора. Момчетата учеха добре, спортуваха и нямаше нужда да раздавам наказания. С, 2004, бр. 3968 [еа]. р а з д а в а м п о х в а л и — хваля много хора. Да отбягва всяко пристрастие, .., да не раздава похвали или да не порицава несправедливо. М. Арнаудов, БКД, 221. р а з д а в а м а в т о г р а ф и — давам автограф на много хора. Прочутият човек нищо друго не бива да работи, освен да раздава автографи. Й. Радичков, НВ, 147. р а з д а в а м п о д к у п и — подкупвам много хора. Изглежда, че арменецът раздаваше подкупи и във Франция. Д. Димов, Т, 196.

8. Прен. В съчет. със същ. д у ш а, с ъ р ц е и притеж. местоим. с и. Влагам много чувства, емоции в нещо, проявявам пълна всеотдайност. Получи заслужено престижни награди, но най-ценната беше голямата и неподправена обич на публиката, на която щедро раздаваше на само таланта, но и сърцето си. Земя, 2008, бр. 132 [еа]. Душата си раздадох аз / в трептящи звукове и песни. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІІ, 134. От словото му нежно запленена / готова бе сърце си да раздава. Ем. Попдимитров, СР, 41. раздавам се, раздам се страд. Всяка сутрин на затворниците се раздаваше по половин войнишки хляб. Д. Талев, ПК, 707. Този сборник ще се раздаде на членовете на Беседата безплатно. Ал. Константинов, Съч., 75. Още от нея вечер се раздадоха секиму ролите и подир една неделя се почнаха всяка вечер репетициите. Ив. Вазов, Съч. VІ, 23.

РАЗДА̀ВАМ СЕ несв.; разда̀м се св., непрех. 1. За звук, вик и под. — разнасям се, прозвучавам, проехтявам. Раздаваха се викове: „Да живее Съединението!“ Ив. Вазов, Съч. ХХV, 190. Изведнъж от това мълчаливо село се раздадоха чести, припряни гърмежи. Й. Йовков, Разк. ІІ, 154. В това време зад тях се раздаде безгрижен гръмък смях. Ст. Загорчинов, ДП, 426. Сред гробната тишина раздава се неговото зловещо ха-ха-хааа! Ал. Константинов, Съч., 12. Тъмницата екна от страшни и сърцераздирателни викове, които се раздаваха в нощната тишина. К. Величков, ПССъч. І, 11. Раздал се яростния рев на ранения хищник. К, 1963, кн. 3, 6. Нарядко само нейде се раздава / провлечен вик на бодър часовой. К. Христов, Кр, 24.

2. Прен. Върша работата си, занимавам се с нещо с голямо желание, с много старание, със себеотдаване. В работата, в живота си влагаха сърце, раздаваха се, без да се щадят. Д. Коруджиев, МИ, 7. Той беше един от тези, които умееха да са всеотдайни, да се раздават. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 186. Артистът се раздаде на сцената.

◊ Раздавам / раздам правосъдие. Юрид. Осъществявам правов ред, съдя съгласно конституцията и законите на държавата. Правовата държава има независима институция, която да раздава правосъдие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)