РАЗДАЛЕЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздалеча като прил. Само мн. За два или повече предмета — които са на по-голямо от обичайното разстояние един от друг; отдалечен. Бащата беше напълно побелял, .., а майката — малко по-едра от него, .., с леко изпъкнало чело и раздалечени зелени очи. Л. Станев, ПХ, 85. Раздалечените вежди придаваха на скулестото му и малко продълговато лице още по-откровен вид. Т. Харманджиев, КЕД, 19.