РАЗДВЍЖВАМ, -аш, несв.; раздвѝжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да се движи, като се клати, люлее; разклащам, разлюлявам. Тя .. се върна назад по същата бразда, като раздвижваше стръковете, където минаваше. Ил. Волен, МДС, 39. Едва-едва полъхва ветрец, колкото да раздвижи паежините из въздуха. Й. Йовков, ПГ, 54.
2. Правя част от тялото (обикн. ръка, крак) да се движи, за да премахна скованост, болка. Той се опита да раздвижи болната си ръка, но не можа. Тя бе почти напълно парализирана. Д. Димов, Т, 650. Калинка направи опит да раздвижи болната си ръка, но почувства силна болка и изпъшка. К. Петканов, ЗлЗ, 233. Краката ѝ са като схванати — с мъка ги раздвижва. Т. Влайков, Пр І, 35-36.
3. Правя някой да възстанови двигателната си способност след операция, да се изправя на крака и да ходи. Рехабилитаторът за няколко дни раздвижи пациента.
4. Прен. Ставам причина за вълнения, размисли, силни чувства, емоции у някого, нещо или някъде. Жалост и скръб и негодувание против съдбата, против жестокия закон на природата раздвижиха дълбините на душата му. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 30. // Прен. Ставам причина за появявата на вълнения, протести, патриотични или др. чувства в колектив, общество и под. Когато се стъмни добре, нова тревога раздвижи чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 279. Самото въстание, макар и да свършило злополучно — .. все пак е било от голямо значение: то раздвижва българите, събужда у тях нови надежди и стремежи. Б. Пенев, НБВ, 32. // Прен. Ставам причина да се проявят вълнения, патриотични чувства или др. емоции. Две нови събития раздвижиха за малко селското любопитство. А. Гуляшки, МТС, 68. Вазов там [в „Под игото“] е дал .. нелош израз на всичко, що може да раздвижи националното чувство на българина. Кр. Кръстев, Съч. І [еа]. раздвижвам се, раздвижа се страд.
РАЗДВЍЖВАМ СЕ несв.; раздвѝжа се св., непрех. 1. Само мн. и З л. ед. Мнозина или всички започваме да се движим, да вървим насам-натам. Всички пътници се раздвижиха и се засуетиха около багажите си. Св. Минков, РТК, 52. Молебенът свърши. Народът се раздвижи, разби се на купчинки и почна да се разотива. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Навалицата се раздвижи, зашумя. Д. Талев, ЖС [еа]. Тръби загърмяха низ хладния въздух, / раздвижи се целият лагер. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 60.
2. Започвам да се движа, да мърдам; размърдвам се. Чичо Стойне ме гледа дълго. На няколко пъти устните му се раздвижваха, но не отрониха нито една дума. А. Гуляшки, ЗР, 144. Той прокарва ръка по острата си коса и неспокойно се раздвижва на стола. Л. Александрова, ИЕЩ, 198-199. // Започвам да се движа, да се люлея; разлюлявам се. От време на време полъхваше вятър, .. листата на тополата се раздвижваха. Й. Йовков, Разк. І, 174.
3. Вървя или правя движения, упражнения, за да премахна скованост, болка. По цял ден седя пред компютъра и от време на време ставам да се раздвижа.
4. Спорт. Правя упражнения преди състезание с цел да придобия по-голяма ловкост, бързина; разгрявам се. Състезателите се раздвижват преди старта.
5. Прен. За колектив, общество и под. — проявявам недоволство, протест и под.; размърдвам се. След като хората от киногилдията се раздвижиха и вдигнаха тревога чрез медиите, агенцията най-накрая завърши и огласи проверката. Д, 2004, бр. 235 [еа].