РАЗДВЍЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздвижа като прил. 1. За тяло или част от тяло — който е освободен от скованост, неподвижност. Раздвиженото тяло не допуска ранно остаряване, болести. Л. Ковачева, Г [еа].

2. Прен. Който се отличава с динамика и разнообразие. Дори раздвиженият пазар на кредити не може да осигури жилище на голяма част от населението, особено на младите хора. Кап., 2006, бр. 20 [еа]. Раздвижено сценично действие.

3. Прен. Който се отличава с нееднакви или разместени елементи. Два етажа с раздвижени еркери и чардаци лежат върху повдигната маза с каменни зидове. Ив. Коларов, Е, 41. Кръглата черква представлява раздвижена композиция от обеми и плоскости. Ст. Ваклинов, ФСК [еа]. Раздвижена етажерка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)