РАЗДВОЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раздвоя като прил. 1. Който завършва с разделящ се, разцепен на две части край. Черната раздвоена брада, която удължаваше неговото широко лице, му придаваше една особена важност. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 53. Един по-внимателен поглед би забелязал по слепоочията му, по раздвоената му брада, .., редки, сребристо проблясващи бели косми. Д. Талев, ГЧ, 268. Той се изскубваше из ръцете на мъчителите си с изпомачкано бомбе и разкъсан редингот, раздвоен отзад като опашката на ластовичка. Й. Йовков, ПК, 58. Само някоя по-честолюбива кобра ще изсъска срещу високите му ботуши [на пазача] и ще му покаже раздвоеното си езиче. Св. Минков, ДА, 80. Като се опря на своята раздвоена патерица, старецът се полуобърна и благослови църквата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 134.
2. За мисъл, чувство, внимание — който едновременно е насочен към два (или повече) различни обекта. Лазар влезе при художника и започна разговор някак машинално, с раздвоено внимание. Д. Талев, ЖС, 255. Раздвоеното съзнание смътно долавя, че това трябва да е привидение, пиянско привидение. В. Андреев, ПР, 166. Чувстваше се уморена [княгинята] от огромната тежест на своя доброволен обет и от безплодието на своята раздвоена любов. Ст. Загорчинов, ЛСС, 106. Той напусна болницата с раздвоени мисли и лошо настроение. Измъчваше го и неспокойната трескава мисъл за предстоящото заминаване, и вероятността управителят да предизвика обследване за разходваните в отделението му аптечни материали. Д. Ангелов, ЖС, 498.