РАЗДВОЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Раздвоение. Следва епохалният въпрос при Русо как човекът при вида на тази си раздвоеност между природа и общество може да възвърне загубената си цялост. А. Вачева и др., КК ІІІ [еа]. Няма да преувелича, ако кажа, че в същото състояние на душевна раздвоеност е и редакторът на „Стършел“ Челкаш. Чудомир, Дн [еа]. Раздвоеността в натурата на веднъж палавата, друг път замислената и тъжна девойка се разрешава чрез отказване от радостите на живота. М. Кремен, РЯ, 314. Раздвоеност на съзнанието. Раздвоеност на вниманието.