РАЗДЀЛ м. 1. Част от текст, документ, книга и др., която е самостоятелна и относително завършена по съдържание. Сборникът е структуриран в шест раздела. Култ., 2003, бр. З [еа]. Изпитът ще бъде под формата на тест с теми от четири предметни области — български и литература; математика; история и география; биология, физика и химия. Всеки раздел от теста ще се оценява отделно. Кап., 2004, бр. 43 [еа]. В случая по аналогия могат да се приложат съответните разпоредби от раздел III на глава пета от Кодекса на труда. Дем., 2001, бр. 50 [еа].
2. Област, сфера в науката, изкуството и др.; дял. Логика на квантовата механика е раздел от науката логика, в който се изучават разсъжденията в квантовата механика. В. Петров, ОЕОС [еа]. Материалът е подреден по схема, която включва основните раздели на литературната наука (история, теория, критика). БЕЛ, 2004, кн. 6 [еа]. Има един раздел на науката — „Физика на ниските температури“. Там с помощта на течните газове са достигнати много ниски температури. К, 1964, кн. 2, 38. Театрознанието е раздел от изкуствознанието.
3. Категория в конкурс, състезание и под. Той грабна третата награда в раздел „Спортен“ от националния конкурс за репортажна фотография. Дем., 2002, бр. 60 [еа]. Лентата е с претенции за „Оскар“ в раздела за чуждоезичен филм. Мон., 2008, бр. 3124 [еа].
— Рус. раздел.