РАЗДЀЛБА ж. Диал. Раздяла, разделяне. Мой роден край, райска градина, тежка е со тебе мойта разделба. Д. Цончев, ДЕГ [еа]. Жежки желби пред разделби и неволи. В. Марковски, ПЗ, 348. Папрат е жива разделба, / от татка ке те отделит, / от майка ке те отделит. Нар. пес., М. Арнаудов, ВН І [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)