РАЗДЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който служи за разделяне. Няколко бели стражарници са кацнали там [на границата] и означават разделната черта. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6.
2. Който е свързан с разделяне на групи (на храни, отпадъци и др.) според вида, качеството или друга характеристика. Разделното прибиране на царевицата и силажирането на стеблената маса трябва да стане в извънредно кратък срок. РД, 1960, бр. 246, 2. Разделно събиране на боклука.
3. Който е свързан с раздяла. Тежка печал ме притисна в този разделен ден. Ем. Станев, А, 32. Някои умират тихо, почти сладко, .., като в разделния миг между живот и смърт успяват да почувстват и огромната умора от живота. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 524.
4. За билка — която според народните вярвания има магическа сила да раздели двама души, които са женени или влюбени. Магесница беше ѝ дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво разделно биле. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 110. К у н ч о: — На мен пък дай, бабо, разделното биле, та или от душа, или от Куна да се разделя. Ц. Церковски, ТЗ, 41. Знайте ли билки омразни, / омразни билки разделни, / Енчица да си посипя, / да я намрази млад Стоян. Нар. пес., СбВСт, 3.
◊ Разделно време. Период на изпитание за някаква общност, когато настъпва разделение поради нравствени, идеологически, верски или др. причини. Идваше разделното време, когато лъвовете трябваше да измират, а кучетата да живеят. А. Дончев, ВР, 260. Разделно хранене. Вид диета, при която не се смесват храни от различни групи при едно хранене. Едни смятат разделното хранене за вълшебно средство срещу излишните килограми, а също и за панацея срещу много болести. Други са убедени, че тази диета не само не носи никаква полза, но вреди на здравето. Док., 2008, бр. 11 [еа].