РАЗДЀЛНО. Нареч. от разделен. Той върви разделно от тях и не с добро око ги изглежда отстрана. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ, 42. Напоследък много се говори за организациите, които събират разделно боклука. Нов., 2007, бр. 98 [еа].
