РАЗДЀЛЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разделям и от разделям се. Разделянето на окръжността на 360 градуса .. също е дошло до нас по наследство от древна Месопотамия. Матем., 1965, кн. 2, 2. След разделянето на Римската империя Палестина остава под управлението на Византия до завоюването ѝ от арабите през 637 г. ИЗ, 2007, бр. 1 [еа]. После идват години на обединения и на разделяния. Земя, 2008, бр. 216 [еа].
2. В съчет. с предл. н а. Времето, когато става сбогуването; на раздяла. Той влезе и спря чак пред входа на къщата. А на разделяне изведнъж Гунка се видя включена в прегръдките му. Г. Райчев, ЗК, 170-171.