РАЗДЍГАМ, -аш, несв.; раздѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. раздѝгнат, св., прех. Разг. 1. Обикн. в съчет. със същ. м а с а, т р а п е з а, с о ф р а и под. Прибирам, разтребвам (маса, трапеза, софра и под. ) след хранене; вдигам. Едно я смущаваше: докато шеташе, докато раздигаше софрата, чувстваше упоритите нечисти погледи на непознатите мъже. Й. Йовков, ВАХ, 45. — Да раздигам ли масата? — запита влезлият слуга, като взе да прибира празните чаши. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 39. Нонка раздигна масата и почна да мие съдините. И. Петров, НЛ, 127.
2. Вдигам, вземам много неща, нещо в голямо количество или всичко, обикн. за да почистя, подредя, разтребя. Вечеряха набързо и мълчаливо. После старата раздигна паниците и ги сложи на циментовата мивка в ъгъла. С. Северняк, ИРЕ, 30. Подир малко вдовицата, като слезе да раздига постелките, на които беше спало момчето, остана трясната като намери под възглавницата му един куп пари. П. Р. Славейков, ЦП І (превод), 78. Оставям метличката и се затичвам да раздигам малките камъни. Т. Влайков, Пр І, 49.
3. Карам много или всички хора някъде да се включат в извършването на нещо. Аз пък видях Еньо из село, ходеха радостни с Генчо Генин да раздигат хората за посрещането. П. Славински, ПЗ, 264. // Карам много или всички животни някъде да станат, за да се придвижат. Стана, приближи се до легналите волове и започна да ги рита, за да ги раздигне. К. Калчев, ЖП, 117. раздигам се, раздигна се страд. Днес е нашият празник. Всяка къща е отворена за гости, трапезата цял ден не се раздига. Д. Марчевски, ДВ, 90.
РАЗДЍГАМ СЕ несв.; раздѝгна се св., непрех. Разг. 1. За мъгла и под. — разнасям се, разсейвам се; вдигам се. Мъглата неочаквано се раздигна. Й. Йовков, ПК, 97. — Ти чакай, докато се раздигне мъглата! — казва Дара. Бл. Димитрова, Л, 121.
2. Само мн. и З л. ед. Ставаме, вдигаме се мнозина или всички, за да си тръгнем, да си вървим. Накрая, като се раздигаха да си отиват, консулът извади една стиска писма, .., и ги раздаде. Д. Яръмов, БП, 184. Публиката се раздига да излиза от залата.