РАЗДЍГВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); раздѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. раздѝгнат, св., прех. Раздигам. Попадията престана за малко да раздигва масата. Т. Харманджиев, КЕД, 58. Дотичват и другарчетата ми. Спущат се и те да раздигват другите камъни. Т. Влайков, Пр І, 49-50. Тя фъртуната удря в прозореца, хлопа на вратата, раздигва ръжаницата от покрива. Ив. Вазов, Съч. VІ, 108. — Сине Николе, Николе, / вечер ти, мама, постилам, / заран постилка раздигвам. Нар. пес., Ив. Бурин и др., СИГВ [еа]. раздигвам се, раздигна се страд. Раздигва се трапезата. Т. Влайков, Пр І, 35.
РАЗДЍГВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); раздѝгна се св., непрех. Раздигам се.