РАЗДЍПЛЯМ1, -яш, несв.; раздѝпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разгъвам, опъвам нещо надиплено, сдиплено, нагънато (дреха, плат и под.). Противоп. дипля1, надиплям, сдиплям. Само пръстите ѝ, .., бързо-бързо диплеха и раздипляха наметката. Ст. Загорчинов, ДП, 283. Терзията беше намерен и доведен. С разтреперани ръце той раздипля алено сукно, размерва, крои. Й. Йовков, СЛ, 124. Мита бърже се отдръпна навътре в къщата и веднага се яви със свита рогозка. Постла я под стряхата, върна се, донесе голям козяк, раздипли го и тичешком пак се върна за възглавници. К. Петканов, ЗлЗ, 15. Рибарят .. грабна една от мрежите си, раздипли я и я хвърли. Д. Талев, СК, 44. ● Обр. Вятърът разроши косите ѝ, за миг ги отпусна върху лицето, после, фю, фю!, ги раздипли в черен воал. Д. Шумналиев, ВР [еа].
2. Рядко. Опъвам, изопвам (бръчки, кожа на лице и под.). Лицето му се разведряше, някаква тиха и вдъхновена радост раздипляше бръчките му. Й. Йовков, ПК, 103. раздиплям се, раздипля се страд. След това абата се раздипля и разпростира. Т. Влайков, Пр І, 114.
РАЗДЍПЛЯМ СЕ несв.; раздѝпля се св., непрех. 1. За нещо надиплено — разгъвам се. Зеленият байрак се раздипли цял. Д. Талев, И, 549. Един чудно хубав плат със сърмени нишки се раздипли в ръцете ѝ. А. Михайлов, ДШ, 20. Новата рокля зашумоля, раздипли се около нея. Н. Нинов, ЕШО, 29. Хорото се диплеше и раздипляше, олюляваше се и се втурваше напред. Ст. Сивриев, ПВ, 11. ● Обр. — Помня, помня — клатеше глава Ибрахим и цял един живот се раздипляше пред очите му. Ст. Даскалов, ЕС, 285.
2. Рядко. За бръчки, кожа на лице, вежди и под. — опъвам се, изопвам се. Навъсените вежди на дяда Давида се раздипляха и под краищата на мустаците му едва-едва, .., светваше усмивка. Й. Йовков, ПК, 188. — Я виж какво намерих — похвали се Кирил на баба си Кета. — Къде? — усмихна се тя и кожата на лицето ѝ се раздипли. Т. Харманджиев, КЕД, 31.
3. За релеф — разстилам се във вид на земни вдлъбнатини и възвишения, които наподобяват дипли; дипля се. Навън се раздипляше планината: рид след рид, .., връх след връх. Ем. Станев, ПЕГ, 126. Раздипли се усоето пред очите ми. Н. Хайтов, ШГ, 271.
РАЗДЍПЛЯМ2, -яш, несв.; раздѝпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разстилам, разпростирам нещо напластено, наредено, нанизано. Противоп. дипля2. Ханко притваряше очи .., струваше му се, че раздипля снопи около стожера. А. Гуляшки, ЗВ, 315. Вързопчето, което сега измъкват и раздиплят — това са кърпите, които бе наткала за кръщенето на малкия Трифон и ѝ останаха. Ст. Даскалов, БМ, 44. ● Обр. Той [вятърът] облаци волен развихря в небето, / разкъсва ги, трупа, раздипля, разхвърля. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 65. раздиплям се, раздипля се страд.
РАЗДЍПЛЯМ СЕ несв.; раздѝпля се св., непрех. 1. За нещо напластено, наредено — разстилам се, разпростирам се. От време на време минаваха бели облачета, позапираха се, раздипляха се, после изчезваха. К. Калчев, ЖП, 295. Тънки облачета бяха се раздиплили високо в синевата. Й. Йовков, ЧКГ, 210.
2. Обикн. за мисли, спомени — редя се един след друг. В мозъка ѝ ставаше бърза промяна. Раздипляха се спомените от миналото. К. Петканов, БД, 145.