РАЗДИРА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За звук, вик и под. — който е много силен, пронизителен; раздиращ. Още като се качваше по стълбите, тя зачу раздирателните викове на Юрдана. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 24. Чувам, откъм чичови Ефтимови се донасят раздирателни викове. Т. Влайков, Избр. тв [еа].
2. Прен. Който предизвиква силни чувства; покъртителен, сърцераздирателен, раздиращ. Гороломов с убито лице .. ѝ разказа .. раздирателната сцена, която последва. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 182. Изхвръкнах от репетиционната стая на читалище „Светулка“. Но тъй като и в двора долиташе тяхната раздирателна песен, пуснах да пърпори моторът. Тонич, ББК, 190. Раздирателна картина бе — .. всички в един глас пищим, но Георги не чува. Т. Златарова, ЦС [еа].