РАЗДИРА̀ТЕЛНО. Нареч. от раздирателен; раздиращо. Децата, теглени от майките си насила, ревяха раздирателно и се влачеха из пороя. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 167.


Източник: Речник на българския език (онлайн)