РАЗДЍРАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от раздирам като прил. 1. За звук, вик и под. — който е много силен, пронизителен; раздирателен. Той стигна желязната, черно боядисана врата и улови дръжката, готов да чуе раздиращия шум на резетата ѝ. Д. Димов, Съч. І [еа].
2. Прен. Който предизвиква силно, мъчително усещане, страдание. Възторгът и раздиращата болка се сливаха в екстаза от преживяването. М. Абаджиев, Ф, 259. Всичко това е израз единствено на раздиращата вина. Ем. Дворянова, ГГ [еа].
3. Прен. Който предизвиква силни чувства; покъртителен, сърцераздирателен, раздирателен. Задачата на защитата е била невъзможна. От една страна, заради излетия от обвинението порой от десетки раздиращи показания на близки на жертви, а от друга, заради поведението на самия обвиняем. Мон., 2006, бр. 2559 [еа].