РАЗДО̀Р м. Разпра, свада, породена от несъгласие или от вражда. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Докторът бе отдавал малко внимание на вестниците и слуховете — балканските раздори му се чинеха нещо хроническо, но когато и френските вестници заговориха за неизбежността на войната, той се стресна. Ем. Станев, ТЦ, 87. Започнаха най-досадните женски раздори заради ревност и засегнато женско честолюбие. Т. Данаилов, РВ, 10-11. България, разкъсвана от вътрешни раздори, несигурна на границите си, .. стана данница на една татарска орда! Ив. Вазов, Съч. ХІV, 15. Той опитваше да сее раздор и недоволство, да провокира размирици, може би дори война. М. Загорчев, К (превод) [еа]. Нашите неприятели това и чакат — да видят раздор между назе, за да извикат, че ние сме неспособни за свобода. Хр. Ботев, Съч. ІІ, 1986 [еа].
◊ Ябълката на раздора. Книж. Нещо, което е причина за спор, вражда, несъгласие. Не беше ли пак Македония ябълката на раздора? М. Кремен, Б 1982 [еа].