РАЗДО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който създава, всява раздор. Ето ги тези .. хора — жалки, раздорни, изменници, предатели, прости, нечисти. Й. Вълчев, СКН, 453. Който има желание да постъпи доброволно в народните български горски чети, трябва .. 6) да не причини никакво си несъгласие чрез раздорни клюки и клевети между дружината. З. Стоянов, Съч. І [еа].
2. Който е изпълнен с раздори. В Белград, в шестдесет и второ лето на раздорен деветнайсти век / Васил със българи юнаци, смели градинари сто и тридесет на брой, / спокойно гръб опира на Калето във един определен момент нелек. В. Марковски, ПЗ, 330.