РАЗДО̀РНИК, мн. -ци, м. Човек, който предизвиква, всява раздор. — Махай ножа, инак ще те смятаме за раздорник. Ст. Дичев, ЗС І, 495. В ада се оказват клеветниците, лицемерите, всякакъв род грабители, магьосниците, раздорниците, убийците, прелюбодейците, недобросъвестните. Д. Петканова, СБЛ І [еа].