РАЗДРАЖА̀ВАМ, -аш, несв.; раздража̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Раздразвам; раздражвам. Безочливите похвали .. и лукавите загатвания, които тя бе извикала между спътниците му, го раздражаваха. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 12-13. Мисълта, .., че ще да се срещнат с някого съселянин, съгражданин, приятел или познайник, още повече раздражавала любопитството и пораждала интерес в средата на нашите пътници патриоти. З. Стоянов, ХБ, 293. Ние с обвиненията си раздражаваме само турското правителство да притеснява и да мъчи повече българския народ. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Наполеон най-после раздражил прускаго краля, за да възбуди и него на война. Г. Йошев, КВИ (превод), 331. Солта, която в голямо количество се съдържа в морската вода, остава по кожата във вид на прах и раздражава нервите, които се свършват в кожата. Здрав., 1885, бр. 10, 81. раздражавам се, раздража се страд.
РАЗДРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; раздража̀ се св., непрех. Остар. и диал. Раздразвам се; раздражвам се. Природно нервен и горещ човек, той се раздражаваше изведнъж, колчем се осмеляха да противоречат на заветните му убеждения. Ив. Вазов, СбНУ І, 93. Характерът на Павлина бил един из ония характери, които в тревожните минути се не стараят да успокоят себе си, а раздражават се все повече и повече. Л. Каравелов, БСВ, 16. Ако момчето ми си дойде раздразнено от училището и аз го посрещна по същия начин, какво ще е следствието? .. Когато му премине, аз мога да му покажа, че не прави добре, гдето се раздражава. СО, 1895, бр. 7, 168.