РАЗДРА̀ЖВАМ, -аш, несв.; раздража̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Раздразвам, разсърдвам; раздражавам. Вечно съзерцание на дрипите, на развалините, на неизлечимите язви, чужди и свои, не смирява, а раздражва духа. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІ, 1977 [еа]. Доряните, като господствующий народ, притеснявали покорените свои ахейци. Всичко това раздражвало народа и той не щял вече да ся покорява на своите царове. Г. Йошев, КВИ (превод), 60. раздражвам се, раздража се страд.
РАЗДРА̀ЖВАМ СЕ несв.; раздража̀ се св., непрех. Остар. и диал. Раздразвам се, разсърдвам се; раздражавам се.