РАЗДРАЖЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от раздражителен; раздразнителност. С тази своя постъпка в раздражителността си честнийт старец показва, че има буен характер. Съв., 1870, бр. 1, 2. Къса го незначителност, / дави го кат в гърло кост — / и оттам таз раздражителност — / и оттам таз злъч и злост! П. Р. Славейков, Избр. пр І, 100.